„Вълче биле“ от Андреа Кремер – Найтшейд #2

Това вълнуващо продължение на доста обсъжданата „Найтшейд“ започва точно откъдето прекъсна – Кала Тор се събужда в бърлогата на Търсачите, нейните заклети врагове, и тя е убедена, че дните й са преброени. Но тогава Търсачите й предлагат сделка – такава, която да й даде шанс да унищожи доскорошните си господари и да спаси глутницата (и мъжът), които е изоставила. Струва ли си Рен цената на свободата й? И дали Шей ще остане до нея, независимо от всичко? Вече контролираща сама съдбата си, Кала трябва да реши кои битки си заслужават да бъдат водени и през колко изпитания може да премине истинската любов и да оцелее.

Както може би забелязвате (ами, надявам си се аз някой да следи), явно се опитвам да понаваксам с ревютата. Ситуацията съвсем излиза от контрол, а вероятно вече страдате от липсата на гальовните ми слова. Крайно време е да се реванширам.

Вчера получихте две положителни ревюта. Днес е нов ден, а за съжаление не за всички прочетени книги имам подобно ласкаво мнение. На дневен ред е дългоочакваната от мен „Вълче биле“ на Андреа Кремер. Първата книга от поредицата (ха дано наистина се окаже трилогия) ме впечатли страшно много. Нямах търпение да бъде издадена следващата част от приключенията на Кала, Шей, Рен и останалите в глутницата. Естествено веднага след излизането на книгата просто я изядох с кориците, по-скоро с калъфа на Киндъла. За съжаление нито задоволи литературния ми глад, възбуден от предшестващия роман, ами на всичкото отгоре ми остави лош вкус в устата, предизвика киселини и доста лошо настроение. Изводът не е „не четете на гладен стомах“, това не ви е Лаура Ескиавел. Изводът е:  внимавайте какво поднасяте на читателското си небце! Някои произведения идват с прекалено захаросани обещания, а ви оставят гладни, излъгани и с чревно неразположение.

Пристрастеният читател предупреждава: Макар и книгата вече да е издадена на българския пазар, по-добре изчакайте до излизането и на последната част от трилогията. Първо, за да сте сигурни, че книгите ще бъдат наистина 3, а бройката няма да нарасне някъде по времето, когато сте се прилъгали да закупите заветния завършек. Второ, може да се окаже, че следващата част ще ми докара още по-тежки физически болки, не дай боже, диария или логорея. Ако непоправимото се случи все пак, ще сте загубили пари единствено за една книга, при това най-добрата към момента.

Ако все още не съм ви досадила с аматьорските си метафори, то смело се гмурнете напред, за да научите повече за токсичността на „Вълче биле“…

Да не забравя, не мога да се въздържа от спойлери – четете на собствена отговорност.

И така, възмутените и ревностните читатели трябва да са си легнали, мога спокойно да продължа. Ще започна с твърденията на иначе много симпатичната на снимка Андреа, която говореше за трилогията като за завършена, поне в писателската й главица. Оставаше само да се лъсне и издаде. С превю-то в края на първа книга останах с впечатление, че това наистина е така. Но някак втората книга ме наведе на други мисли. Които са си мои лични и не са потвърдени от никъде…

Започна се с неочакваната смяна на кориците. Кому бе нужно?! Тези толкова цветни, вълшебни корици, с модел, който въпреки по-големшкия си нос (или именно заради него) би се харесал дори на Тайра Бенкс. Хората са закупили вече първа книга, и хоп – разваля им се хубавия стил на трилогията. Не се прави така! И то поне да си заслужаваше. Трънки и глогинки!!! Новите корици са мрачни, сенчести, с убити до скука цветове, недоклатени и изобщо не ми харесват! Евала на Ибис, че издадоха българското издание с прекрасната стара корица. Рядко ми се случва да похваля Ибис, и то за кориците, които не са им силата, но тук спечелиха моя глас.

Но корицата се преглъща. Да си дойдем на думата на съдържанието. Имах големи очаквания. Историята в „Найтшейд“ (куче грозде, между другото, алоу, Ибис?) завърши точно в правилния момент, но подложи стабилна основа за развитието на сюжета. Очаквах да се запозная с Търсачите. Да видя тяхната гледна точка. Да проследя как Кала ще се впише сред тях, как ще тръгнат да търсят останалата част от кръста (който Ибис упорито отказват да впишат в заглавията си). Не ми се получи…

А, Търсачи имаше. Май дори повече отколкото ми трябваха. Но вместо изстрадалите, сериозни, очукани от живота, борци за справедливост попаднах на някакви индивиди от зона „Недорасляк“. Е добре, книгите са юношески. Хубаво, голяма част от героите са тийнейджъри. Разбирам (Андреа, не е хубаво да обясняваш някои елементарни неща на читателите си, все едно ги смяташ за имбецили), че борейки се за живота си, тези сърцати хора трябва да разпускат някак, било и чрез словесни заигравки. Но когато вкараш реплики на подрастващи в устата на възрастни герои, когато в крайна сметка говорим за една паравоенна организация, а откриваме по-скоро детски лагер (разположен в подвижен замък!), когато през повечето време вместо да обсъждат тактики, да тренират, почиват, тез юнаци и юначки си мерят пишките, плещят глупости, свалят се един друг и в общи линии накрая постигат заслужените плачевни резултати… Е, това ли са великите Търсачи? Очаквах нещо като ловците на вампири от Евърнайт (там не се получиха нещата по други причини). Получих някакви индивиди, които нито ми се харесаха, нито ми се видяха достоверни, нито имаше особен смисъл изобщо да ме занимават с тях, имайки предвид доколко нямаха отражение за сюжета.

А сюжета, за моя най-голяма изненада, от прилично фентъзи се обърна на латино сапунка. Кала, която харесах много и имах за мъжко момиче, за твърда, разумна и решителна героиня, се превърна в мрънкаща, несигурна, лабилна кифла, която не вложи никакъв здрав разум през цялата книга, така и не можа да реши с кого иска да бъде, на всичкото отгоре съумя да обърка почти всичко, което авторката й възложи. Уморих се от тийнейджърки, които не могат да решат с кой от обожателите си искат да бъдат. На фона на пълен апокалипсис. Някъде там избиват семейството и приятелите й, а тя се чуди за Рен, за избора, за пръстена, кого ли обича… На кого му пука?! От Пазител Кала се превърна в пълна Пача. Е, благодаря ви, г-жо Кремер! Не, мизерната ви и също толкова ненужна секс сцена не ме накара да се почувствам по-добре.

Нямам идея защо толкова държат на любовните триъгълници в САЩ. И аз ги харесвам, но да промениш руслото на толкова добре започнала поредица, само и само някъде дечурлигата да оформят агитки е смешно и тъжно! Не стига това, ами се пробваха, за още по-голямо удоволствие, да ни набутат още няколко орбитиращи любовни обекта, за да се образува по-сложна фигура. Което някак можеше и да сработи, ако опитите не траеха около няколко параграфа и в крайна сметка бяха повече разсейващи от основния сюжет (колкото и жално съкратен да бе той). На този фронт – пълна загуба на нерви, време и никаква на носни кърпички.

Още от първата книга започнаха да ни намекват, че нещо с потеклото на Рен не е точно. В тази продължиха с намеците, ефирни като парен чук и то почти до края, където вече ми се искаше да изкрещя – да, бе, идиот космат, той не ти е баща!!! За пореден път трябва да отбележа откровеното подценяване на авторката на умствения потенциал на читателите си. Добре е да има неочаквани обрати. Хубаво е да слагаш подсказки. Но когато едва ли не го изпишеш на билборд, а героите ти са „много изненадани“, е вече прекалено. Юношите, може и да са проявили лош вкус, продължавайки да четат книга, която от начало си е разочароваща, но не са толкова глупави.

Не знам какво да ви кажа за екшън сцените. Не помня почти нищо, освен липсата на тактика, подготовка и каквото и друго нормално нещо, което бихте очаквали при диверсантски операции. Освен смехотворното накачулване с оръжия. Авторката или някоя нейна сътрудничка се е погрижила да изнамери един куп никому неизвестни хладни оръжия. За чий бахур, не знам. Отново никаква връзка със сюжета, само поредните шарени залъгалки за читателите. Този път за момченцата (кое нормално момче ще чете за любовните драми на една тийнейджърка, с прекалено окосмяване и влажен нос?). Но както са си направили труда да изровят тези имена от нафталина, нямаше да е зле да прочетат поне малко за фехтовката, за оръжията като цяло, за различните подходи и военни тактики. Някак не само ми е трудно, ами направо невъзможно, да си представя нормално сложен тийнейджър мъкнещ по себе си над 10 хладни оръжия. Съжалявам, не помня точните бройки. Бързо се постарах да забравя всекаква ненужна информация от тази книга, което в крайна сметка ме остави почти само със заглавие и корица.

Хм, вече дори не знам какво да ви кажа? Почти никой не умира. Освен определения за целта трагичен герой, когото чакам да умре още от първа книга. Не ми стана особено тъжно, а смъртта му, реално погледната не бе нужна и бе единствено за подсилване на трагизма. Всички по-главни герои оцеляват, по – разбира се – deus ex machina-ишки начин. След бурните премеждия отново се връщаме на момичешките тегоби, този път имаме още кифли, с които да споделяме. Ненужна секс сцена. Привидно уталожване на драмите. И накрая ни забиват последния пирон в ковчега с ужасен клифхенгър. Как да не си спретнеш едно аутодафе за успокоение на нервите, а? Е, авторката някак се усеща, че точно с клифхенгъра съвсем е на път да загуби аудиторията си. Та пуска една бонус глава от следващата книга, за да успокои разциврените девойки от отбор „Рен“. Дишайте – любовния триъгълник продължава и нататък.

И това е. Не знам дали успях да извадя максимално добре всичката жлъч, която ми се насъбра покрай книгата. Все си мисля, че някой е накарал Андреа Кремер, да измени готовия си вече сюжет, за да набута в него повече любовна драма, за сметка на истинското приключенско фентъзи. Все се надявам. Защото противното би означавало, че трилогията просто е фира от самото си зачеване и са много мизерни шансовете трета книга да си заслужи четенето, камо ли парите за хартиеното копие. И ако ви се струвам прекалено критична, и то при положение, че съм дала цели три сърчица на книгата – от високо се пада тежко, с такова добро начало, няма как да не съм крайно разочарована.

Ако все пак решите да не ме послушате може да си я закупите от по-долния линк:

оригинално заглавие	Wolfsbane
автор	Andrea Cremer
издател	Philomel
дата на публикуване	юли 2011
бг издател	ИБИС
поредица	Nightshade
пореден номер	2
сходни книги	Лунен сърп / Crescent – Джордан Дийн
възрастова насоченост	14+
тип поредица	трилогия, незавършена
оценка