Начало > книги, на английски, прочетено > „Отклонение“ от Вероника Рот – Отклонение #1

„Отклонение“ от Вероника Рот – Отклонение #1


"Divergent" by Veronica Roth

В дистопийния Чикаго на Биътрис Прайър, обществото е разделено на пет факции, всяка от които, отдадена на изграждането на определена добродетел – „Прямите“, „Самоотвержените“, „Дръзките“, „Дружелюбните“ и „Ерудитите“. На посечена дата, всяка година, всички шестнайсетгодишни трябва да изберат факцията, на която ще се посветят до края на живота си. За Биътрис, изборът е между това да остане със семейството си или да бъде себе си – не може да получи и двете. Затова тя прави избор, който изненадва всички, дори и самата нея.

По време на жестоката надпревара по време на последвалата инициация, Биатрис избира името Трис и се бори да открие кои са истинските й приятели… и как точно романсът с понякога очарователното, а понякога вбесяващото я момче, се вписва в живота, който е избрала. Но Трис си има и тайна, която е скрила от всички, защото е предупредена, че тя я обрича на смърт. А когато открива, че назряващ конфликт заплашва устоите на привидно идеалното й общество, тя разбира, че тайната й, може да й помогне да спаси любимите си хора… или пък да я унищожи.

И като сме подкарали юношеските дистопии… Явно дистопиите са новите вампири сред тийн литературата. И всичко заради „Игрите на глада“. Но ако последните са страхотна трилогия, обмислена и написана с много старание и талант, то повечето от последвалите я поредици са меко казано слаби.

Моля, върнете ми вампирите! Не мога повече да понеса, всяка повярвала в себе си писателка да си въобразява, че ще създаде следващата Катнис. Кажете не на пишман-фантастките!!!


След това начало, вероятно ще искате и обосновка. Която ще звучи като изтъркана плоча, защото книгата страда от същите проблеми, които имат и повечето юношески издания, които напоследък споделям с вас.

Вдетинени и неправдоподобни герои; плоско измислен свят; неустойчиви фантастични елементи; лигава и самоцелна романтична история; липса на цялостна идея и концепция; комерсиализъм, подражателство и слаб стил… Дори не ми се описва какво не ми хареса в книгата.

По принцип, от дистопии съм готова да приема доста странни общества. Но тук клишираността просто ме уби. Цялото това сладникаво разделение по добродетели ми дойде мега наивно. И силно ми напомни „Хари Потър“ и разпределителната шапка. Но ако Джоан Ролинг пише добро фентъзи, изпълненото с много красота и талант, то това не е случаят с Вероника Рот. Обществото, което описва е наивно, в противоречие с идеята, с която твърди, че е създадено, и подходящо за по-друг жанр. Честно, да се опиташ да спреш разделението и конфликтите между хората, като ги разцепиш нарочно по някакви напълно наивни принципи е нелепо.

В романа поне това „разпределение“ не става с магия, а чрез психологически тестове. Ха-ха! Ха!!! Не знам, аз лично не съм психолог, нито имам голям опит в психологията. Но да определиш психологическия модел на не друг, ами на тийнейджър, благодарение на тест от около 5 въпроса… Хм, как досега не сме се сетили за това?! Въпрос едно и хоп – ти си в група А, или поне веднага става ясно, че не си в група Б. Гениално!!!

И видите ли, обаче, имало някакви странни индивиди, наречени „Отклонения“, които обаче не се вписвали в тази простичка класификация. Не думай! Че как така? Е, трябва да напишем книга за тези странни хомо сапиенси. Те несъмнено са редки кукувици и трябва обстойно да бъдат проучени.

Изобщо от психологическа гледна точна, книгата е много наивна. За съжаление, голяма част от цялостна идея на „Отклонение“ се гради именно върху тази психология. И съответно се превръща в пародия.

Откъм останалата механика и фактология, света на поредицата е не по-достоверен. Научно-техническите детайли, които също крепят огромна част на сюжета, са напълно изсмукани от пръсти. Физическата подготовка на героите и „пълната промяна“ на Трис ще разсмее всеки, който някога е стъпвал в обикновен фитнес. Съжалявам, колкото и да ни се иска, не ставаме атлети, нито войници за 2 седмици. Анатомично, физиологически и , ако щете, психологически е невъзможно. Дори и във фантастиката, освен ако не визираме съвсем различна раса.

Страховото кондициониране на бъдещите „Дръзки“ беше не лош момент. Много ми напомни „Дълбината“ на Лукяненко, включително и що се отнася до великите способности на „Отклоненията“. Дори имаше една сцена, която много харесах, беше наистина добре написана и въздействаща и ме наведе на мисълта, че авторката тук поне е имала някакъв реален допир с истинска фобия. Не, няма да ви кажа коя е тази сцена! 🙂 Та на тази база, може би Вероника Рот трябва да се пробва в хорър жанра, и да забрави за фантастиката. Поне засега.

Откъм неизвестния елемент в историята, загадката – пълен провал. Много нелогично, от една страна напълно предвидимо, от друга страна противоречиво. Авторката е трябвало по-внимателно да проследи реда на действията и причините им, преди да ни изсипе романа си. В случая има явни недомислици.

Главната героиня ми препили нервите. За пореден път, единствено с цел да има някакви конфликти и изненади, героинята беше силно затъпена. Да, признавам си, аз съм възрастна и що-годе над средната интелигентност. Но ми се стори, че авторката се е престарала в оглупяването на Трис, за сметка на собствените си усилия да напише наистина въздействаща книга.

Драматизмът беше с кофи да го гребеш. Чак се почувствах, че чета за холокоста. И не, не влагам нищо смешно в последното. Прекалено много сърцераздирателни сцени, без реална нужда и логика. Да вълнуваме читателя наляво и надясно е по-подходящо за розовите романи.

Екшън сцените в голяма степен също се бяха получили наивни. Повтарям се вече – защо, по дяволите, Вероника Рот не е седнала поне да погледа филми на темите, на които пише?! Ще дам само един пример, макар с риск да ви наспойля. Има една сцена в книгата, където роти войници навлизат в един квартал с цел да избият обитателите му. На темата съм гледала чудесни филми, и художествени и документални. Откъм постановка, се замислям, че и авторката ги е гледала. Но не е могла да ги опише достоверно. Защото в цялата сцена няма хаос, няма викове, няма шум, няма тичащи… Всичко става като с роботчета. И ако „лошите“ са повлияни, за да се държат като такива (което не бе логично, но е друга тема), то жертвите няма как да се държат така. И това е само малък пример, защо тази книга не е толкова велика, колкото я изкарват. И далеч не е сред нещата, които ви препоръчвам да четете.

В заключение, защото ми писна да описвам недостатък след недостатък, трябва да оправдая донякъде недостатъчното качество на романа. Авторката е съвсем млада, неопитна и поне според информацията, която дава, е написала книгата вместо да си пише домашните в университета. Личи си! И с оглед гореизложените проблеми, бих препоръчала на Вероника Рот, да почне да си пише домашните. Евентуално, може да се научи повече да не пише такива глупости.

Само дето не мога да бъда така снизходителна към редакторите и издателите на книгата. Която на всичко отгоре е закупена за издаване в дълъг списък държави, сред които и България. Защо трябва, при наличието на толкова по-добри поредици, да се издава точно тази, за мен е непонятно. Как никой преди мен не е забелязал всички огромни проблеми? Докога ще ни заливат с жалките опити за нови „Игри на глада“?!

Е, да, кориците са много красиви! Определено харесвам и в тях поне личи талант и старание. Но за едните корици, „Отклонение“ не си заслужава!

оригинално заглавие Divergent
автор Вероника Рот / Veronica Roth
издател Katherine Tegen Books
дата на публикуване май 2011
бг издател към момента няма българско издание, но на сайта на авторката като издател за България е обявено „Егмонт – България“
поредица Divergent
пореден номер 1
сходни книги
възрастова насоченост 14+, с уговорката, че е заради сцените на насилие, иначе 12+
тип поредица незавършена трилогия
оценка
Advertisements
  1. 27 януари, 2012 в 16:54

    :-/ 10,159 гласа в goodreads и печели в категория „Любима книга за 2011“ – обяснява защо всички се натискат да издават романа.
    И съм озадачена… Какво точно са харесали според теб всичките тия 10 хил. човека?

    • 27 януари, 2012 в 17:06

      Ами не знам и аз вече 😦 Или хората масово са затъпели, или аз реагирам странно на книгите… Дано някой, който я е чел сподели опит.

  2. martina
    30 октомври, 2012 в 20:19

    абе,я си затваряйте устите и си запазете критиките за себе си!Това е едно страхотно романче,изпълнено с любов и екшън!Щом не я харесвате не си я купувайте!Вероника Рот се е постарала да напише една много добра книга и не я интересува какво ще напишат няколко скапани хейтъра,които си нямат работа и личен живот!Защо не похабите тея литературни писания за съчинения,или не издадете някоя книга,да видите колко трудно става.Не си мислете,че е да драснеш пет думи и хопа!Новия роман на 21 век!Ма моля ви се!

    • 31 октомври, 2012 в 15:31

      Абе аз що ли не зема да ти отговоря подобаващо и напоително?
      Мнем!
      Ще се въздържа да ти тегля една майна, драга ми Мартино. Но пък ще зачекна едно от нещата, които изключително много ме дразнят в съвременното общество. Принципът „Като не харесваш – не купувай“ не работи и никога не е работил в книгоиздаването. Нито у нас, нито по света. Как човек да разбере харесва ли една книга? Ако става дума за популярен автор, за такъв, чиито произведения до тук си прочел и харесваш… може и да стане, но дори и тогава има безброй варианти да не ти хареса именно това произведение. Говорейки за произведение на новоизлюпена авторка, просто няма начин. Защото, мила ми Мартинче, за качеството на книгата може да се съди единствено и само когато я изчетеш цялата. Изключение правят книги, които са такава мъка, че просто не можеш да се насилиш да ги дочетеш. Защото, противно на всеобщото схващане, книжните блогъри имат и работа, че и личен живот, и аз лично отказвам да губя ресурси и нервни клетки за куп литературни лайна. Въпросното произведение не спада чак в тази категория. Но продължава да е посредствено към слабо…
      Но да се върна на темата. Как, аджеба, горкичкият покупател на книги да успее да прецени качеството на продукта, без да го закупува? Говорим за законните начини, иначе е ясно как. Защото книгата не е чифт гащи да ги нахлузиш, да се огледаш и да решиш дали да купиш. Не можеш и да я върнеш с аргументите, че не ти е харесала, все пак си я прочел, демек – консумирал. Книгите, в качеството си на продукт, попадат по-скоро в категорията в която са кебапчетата и бирата – веднъж закупени и изкльопани, после и да се посереш, проблемът си е твой и на личния ти лекар.
      Но не губете кураж. Решение има… Мдам, по-стоплящите са се досетили. Моя милост, и един куп знайни и незнайни блогъри и пишман критици. Ние четем всичко, с което ни замерят съвременните книгоиздатели. Понякога са кюфтета, понякога пасти, случва се и да ни целят с крайно вмирисана и вкиснала проза, а честичко и с чиста проба екскременти. Та, четем ги, преглъщаме някак и после споделяме по свой вкус и начин впечатления. При това в 99% от случаите напълно безкористно и без каквото и да било възнаграждение.
      Естествено, всички мнения са субективни. То и с гащите е така. Аз мога и да не ги харесам, ама то пък да е заради собствения ми дебел задник. Не знам тук някой схваща ли какво се опитвам да кажа, ама нейсе… Очевидно, скъпа моя(не за дълго) нова читателко, мненията ни за това литературно произведение се различават коренно. Най-вероятно такъв ще е случаят и с останалите произведения, които съм ревюирала. Очевидно, няма никакъв смисъл да продължаваш да четеш този блог. Намери си блогър, със сходни интереси и критерии. Но не плюй по блогърите. Не сме хейтъри, просто сме откровени, да не говорим, че дори само за този отговор, вероятно написах повече отколкото самата ти някога си издавала като лично творчество.
      Иначе – благодаря за вниманието! Най-сетне и при мен да се намъкнат засегнати меки души. Ей, явно ставам все по-популярна 🙂

  3. Kari
    29 декември, 2013 в 18:20

    Интересно ми е само дали сте прочели и 3-те книги, защото точно в последната се разбира защо има Дивергенти (така съм ги чела, така ги пиша)? А относно приликата с „Игрите на глада“, ами приличат си колкото и „Здрач“ и „Дневниците на вампира“ – и в двете има вампири, а в случая с „Дивергенти“- бунта и разделението на хората, но не са чааак толкова еднакви.

    • 10 февруари, 2014 в 13:48

      Естествено, че не съм чела нищо след 1вата боза. Нямам нерви да чета боклуци вече, по света има достатъчно талантливи нови автори, без да споменавам класиката… Животът е кратък, за да го прекарвам четейки лайна, само и само след това да ви обясня да не ги четете, а после някоя да тръгне да ми дава наклон накъде да пикая… Не, мерси!

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: