„Отклонение“ от Вероника Рот – Отклонение #1

В дистопийния Чикаго на Биътрис Прайър, обществото е разделено на пет факции, всяка от които, отдадена на изграждането на определена добродетел – „Прямите“, „Самоотвержените“, „Дръзките“, „Дружелюбните“ и „Ерудитите“. На посечена дата, всяка година, всички шестнайсетгодишни трябва да изберат факцията, на която ще се посветят до края на живота си. За Биътрис, изборът е между това да остане със семейството си или да бъде себе си – не може да получи и двете. Затова тя прави избор, който изненадва всички, дори и самата нея. По време на жестоката надпревара по време на последвалата инициация, Биатрис избира името Трис и се бори да открие кои са истинските й приятели… и как точно романсът с понякога очарователното, а понякога вбесяващото я момче, се вписва в живота, който е избрала. Но Трис си има и тайна, която е скрила от всички, защото е предупредена, че тя я обрича на смърт. А когато открива, че назряващ конфликт заплашва устоите на привидно идеалното й общество, тя разбира, че тайната й, може да й помогне да спаси любимите си хора… или пък да я унищожи.

И като сме подкарали юношеските дистопии… Явно дистопиите са новите вампири сред тийн литературата. И всичко заради „Игрите на глада“. Но ако последните са страхотна трилогия, обмислена и написана с много старание и талант, то повечето от последвалите я поредици са меко казано слаби.

Моля, върнете ми вампирите! Не мога повече да понеса, всяка повярвала в себе си писателка да си въобразява, че ще създаде следващата Катнис. Кажете не на пишман-фантастките!!!

След това начало, вероятно ще искате и обосновка. Която ще звучи като изтъркана плоча, защото книгата страда от същите проблеми, които имат и повечето юношески издания, които напоследък споделям с вас.

Вдетинени и неправдоподобни герои; плоско измислен свят; неустойчиви фантастични елементи; лигава и самоцелна романтична история; липса на цялостна идея и концепция; комерсиализъм, подражателство и слаб стил… Дори не ми се описва какво не ми хареса в книгата.

По принцип, от дистопии съм готова да приема доста странни общества. Но тук клишираността просто ме уби. Цялото това сладникаво разделение по добродетели ми дойде мега наивно. И силно ми напомни „Хари Потър“ и разпределителната шапка. Но ако Джоан Ролинг пише добро фентъзи, изпълненото с много красота и талант, то това не е случаят с Вероника Рот. Обществото, което описва е наивно, в противоречие с идеята, с която твърди, че е създадено, и подходящо за по-друг жанр. Честно, да се опиташ да спреш разделението и конфликтите между хората, като ги разцепиш нарочно по някакви напълно наивни принципи е нелепо.

В романа поне това „разпределение“ не става с магия, а чрез психологически тестове. Ха-ха! Ха!!! Не знам, аз лично не съм психолог, нито имам голям опит в психологията. Но да определиш психологическия модел на не друг, ами на тийнейджър, благодарение на тест от около 5 въпроса… Хм, как досега не сме се сетили за това?! Въпрос едно и хоп – ти си в група А, или поне веднага става ясно, че не си в група Б. Гениално!!!

И видите ли, обаче, имало някакви странни индивиди, наречени „Отклонения“, които обаче не се вписвали в тази простичка класификация. Не думай! Че как така? Е, трябва да напишем книга за тези странни хомо сапиенси. Те несъмнено са редки кукувици и трябва обстойно да бъдат проучени.

Изобщо от психологическа гледна точна, книгата е много наивна. За съжаление, голяма част от цялостна идея на „Отклонение“ се гради именно върху тази психология. И съответно се превръща в пародия.

Откъм останалата механика и фактология, света на поредицата е не по-достоверен. Научно-техническите детайли, които също крепят огромна част на сюжета, са напълно изсмукани от пръсти. Физическата подготовка на героите и „пълната промяна“ на Трис ще разсмее всеки, който някога е стъпвал в обикновен фитнес. Съжалявам, колкото и да ни се иска, не ставаме атлети, нито войници за 2 седмици. Анатомично, физиологически и , ако щете, психологически е невъзможно. Дори и във фантастиката, освен ако не визираме съвсем различна раса.

Страховото кондициониране на бъдещите „Дръзки“ беше не лош момент. Много ми напомни „Дълбината“ на Лукяненко, включително и що се отнася до великите способности на „Отклоненията“. Дори имаше една сцена, която много харесах, беше наистина добре написана и въздействаща и ме наведе на мисълта, че авторката тук поне е имала някакъв реален допир с истинска фобия. Не, няма да ви кажа коя е тази сцена! 🙂 Та на тази база, може би Вероника Рот трябва да се пробва в хорър жанра, и да забрави за фантастиката. Поне засега.

Откъм неизвестния елемент в историята, загадката – пълен провал. Много нелогично, от една страна напълно предвидимо, от друга страна противоречиво. Авторката е трябвало по-внимателно да проследи реда на действията и причините им, преди да ни изсипе романа си. В случая има явни недомислици.

Главната героиня ми препили нервите. За пореден път, единствено с цел да има някакви конфликти и изненади, героинята беше силно затъпена. Да, признавам си, аз съм възрастна и що-годе над средната интелигентност. Но ми се стори, че авторката се е престарала в оглупяването на Трис, за сметка на собствените си усилия да напише наистина въздействаща книга.

Драматизмът беше с кофи да го гребеш. Чак се почувствах, че чета за холокоста. И не, не влагам нищо смешно в последното. Прекалено много сърцераздирателни сцени, без реална нужда и логика. Да вълнуваме читателя наляво и надясно е по-подходящо за розовите романи.

Екшън сцените в голяма степен също се бяха получили наивни. Повтарям се вече – защо, по дяволите, Вероника Рот не е седнала поне да погледа филми на темите, на които пише?! Ще дам само един пример, макар с риск да ви наспойля. Има една сцена в книгата, където роти войници навлизат в един квартал с цел да избият обитателите му. На темата съм гледала чудесни филми, и художествени и документални. Откъм постановка, се замислям, че и авторката ги е гледала. Но не е могла да ги опише достоверно. Защото в цялата сцена няма хаос, няма викове, няма шум, няма тичащи… Всичко става като с роботчета. И ако „лошите“ са повлияни, за да се държат като такива (което не бе логично, но е друга тема), то жертвите няма как да се държат така. И това е само малък пример, защо тази книга не е толкова велика, колкото я изкарват. И далеч не е сред нещата, които ви препоръчвам да четете.

В заключение, защото ми писна да описвам недостатък след недостатък, трябва да оправдая донякъде недостатъчното качество на романа. Авторката е съвсем млада, неопитна и поне според информацията, която дава, е написала книгата вместо да си пише домашните в университета. Личи си! И с оглед гореизложените проблеми, бих препоръчала на Вероника Рот, да почне да си пише домашните. Евентуално, може да се научи повече да не пише такива глупости.

Само дето не мога да бъда така снизходителна към редакторите и издателите на книгата. Която на всичко отгоре е закупена за издаване в дълъг списък държави, сред които и България. Защо трябва, при наличието на толкова по-добри поредици, да се издава точно тази, за мен е непонятно. Как никой преди мен не е забелязал всички огромни проблеми? Докога ще ни заливат с жалките опити за нови „Игри на глада“?!

Е, да, кориците са много красиви! Определено харесвам и в тях поне личи талант и старание. Но за едните корици, „Отклонение“ не си заслужава!

оригинално заглавие	Divergent
автор	Вероника Рот / Veronica Roth
издател	Katherine Tegen Books
дата на публикуване	май 2011
бг издател	към момента няма българско издание, но на сайта на авторката като издател за България е обявено „Егмонт – България“
поредица	Divergent
пореден номер	1
сходни книги	Подборът / Matched от Али Конди XVI от Джулия Кар
възрастова насоченост	14+, с уговорката, че е заради сцените на насилие, иначе 12+
тип поредица	незавършена трилогия
оценка