„Игрите на глада“ от Сюзън Колинс

Двайсет и четирима са принудени да участват. Оцелява само победителят. Сред руините на мястото, известно преди като Северна Америка, е разположена държавата Панем – бляскавата Капитолия, заобиколена от дванайсет окръга. Всяка година окръзите са принудени да изпращат по едно момче и момиче, на възраст между дванайсет и осемнайсет, които да участват в „Игрите на глада“ – брутална и ужасяваща битка на живот и смърт, предавани по телевизията до всички в Панем. Оцеляването е втора природа за шестнайсетгодишната Катнис Евърдийн, която се изнемогва, хранейки майка си и сестра си като тайно ловува и бере растения отвъд оградата на Окръг 12. Когато Катнис доброволно заема мястото на сестра си в „Игрите на глада“, тя знае, че това може да е смъртната й присъда. За да оцелее тя трябва да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Трилогията „Игрите на глада“ е една от най-хвалените в последните години книги. Положителните ревюта от не кой да е, а от Стефъни Майър, Шарлейн Харис, Рик Риърдън и – самият той – Стивън Кинг, изстрелват книгите на върха на читателския интерес. Аз, обаче, съм си задно колело – не вярвам на хвалебствия, пък били и от краля на ужаса. Така и не подхванах поредицата, която дори излезе и на българския пазар. До миналата седмица (която мина преди няколко месеца, но аз все не събирах сили да напиша това ревю)… И игрите започнаха!

Нямах си идея в какво се забърквам. Очаквах юношеска дистопия с прилично количество романтични нотки. Очаквах екшън и драма. Очаквах книгата да ми хареса. Но не бях готова за последвалите няколко дни. Книгата не просто ме грабна – тя направо си ме отнесе като бързия влак. Покоси ме като горски пожар и остави съзнанието ми, гърчещо се за глътка въздух, плачещо за милост, но молейки за още.

Предупреждавам ви – не започвайте тази поредица в работен ден! Не я подхващайте преди да си легнете. Не повтаряйте грешките ми – „Игрите на глада“ са силно пристрастяващи! Веднъж прочела първа глава, вече не можех да спра да чета и колкото и да се молех за прекъсване на действието, за поне няколко скучни параграфа, така и не можах да се откъсна от романа. Защото в „Игрите на глада“ няма прекъсвания за реклами. Ще четете или докато тялото ви тотално откаже, а очите ви престанат да фокусират страниците, или до неизбежния край.

Всеки, който посяга към книгата търсейки леко тийнейджърско четиво, с любовни многоъгълници и розови нотки – тази книга не е за вас. „Игрите на глада“ е трилогия, в която главните герои са тийнейджъри, деца, но това не са детски книги! Нито като сюжет, нито като литературна стойност, нито като емоционален заряд. Препоръчвам книгите на поотрасналите тийнейджъри – дай боже да успеят да разберат всичко от тях, а не да ги преминат като поредната YA поредица. Но най-вече препоръчвам книгите на родителите, на политиците, на любителите на добрите книги, на хората занимаващи се с телевизия, на историците, на бъдещите майки и бащи, на модните дизайнери… Препоръчвам я на всички! Това са книги, които заслужават да бъдат прочетени, осмислени и разказвани на приятели.

Започнах поредицата на шега, а тя мигновено се изстреля в топ-няколко класацията ми за литература за всички времена бореща се за първенството с любимите ми „Небесни господари“. Първата книга ми даде и екшън, и тръпки на страх, и такива от погнуса, и сълзи, но и усмивки. Даде ми незабравими и многопластови герои – цветни, интересни и всеки със своя собствена история. Герои, сред които няма добри и лоши, няма велики или смешни – всички са просто хора. И деца.

Най-вече ме остави с безбройни въпроси: Натам ли сме тръгнали? Дали не сме там отдавна? Докъде е готов да стигне човек, когато е гладен? А когато заплашват да го убият? Кое е разковничето, което ни кара да се превърнем от хора в зверове? И кои са истинските зверове – тези, убиващи безпощадно или онези жадно поглъщайки гледката на убийството? Има ли благородни лъжи? Възможно ли е да опазиш себе си, когато залагаш дори най-съкровените си чувства, за да запазиш себе си? Кое е по-ценно: любовта, животът, свободната воля? Възможно ли е да съществува красота, там където властват гладът и ужасът? Как предпочитате да умрете: сред кръв и огън, борейки се яростно на арената или бавно и тихо, от глад и студ? Има ли „полезна смърт“, „необходима смърт“, „оправдана смърт“? Може ли човек наистина да се спаси, веднъж докоснал се до смъртта?

Да, тази книга дава много повече въпроси, отколкото отговори. Дава ни един свят така близък до нашия, деца – същите като тези, които виждате всеки ден в парка, дава истории, които и днес гледаме по новинарските емисии – САЩ, Сирия, Корея, Либия…

Естествено, веднага си купих и българските издания на книгите. Но си ги запазих да ги прочета по време на почивката. И отново ме държаха безбройни часове запленена в книгите. Евала на издателите от „Екслибрис“, че са споделили с българските читатели тези страхотни книги!

Преводът беше на едно добро ниво, макар и да имах дребни забележки на моменти. Но за съжаление, трябва да споделя в това иначе положително ревю недоволството си от българското издание. Защо, по дяволите, няма бележки под линия?! Какво ви става, бе хора, и говоря на всички български издатели?! Защо вече не слагате бележки под линия? Особено когато става дума за юношеска литература, особено за книга, където почти всяко име има значение, а много имена и изрази за заети от историята. Защо спряхте да давате наред с художествения текст и малко, но безценни знания? Толкова ли малко ви пука за младежта? Спомням си колко много съм научила самата аз, четейки разни бележки под линия от преводачи и редактори. Тези неща за безценни за читателите в по-ранна възраст. Разширяват мирогледа им, а им дават и много по-ясна представа за произведението, което четат. Защо, драги издатели, спряхте да просвещавате?! Срамота!

Но не ми се иска да завършвам по този начин. Книгата е прекалено добра и макар и любителското ми ревю, не бива по никакъв начин да хвърля сянка върху й. Купете си тази книга – дали на английски, дали на български. Купете си я на колкото езици владеете, дори и само, за да можете да я дадете на приятели да я прочетат. Купете си повече от едно копие, защото е твърде вероятно, приятелите ви да не пожелаят да ви я върнат. Но дори и на заем – прочетете тези книги.

Дано откриете своите отговори на въпросите в тях. И нека шансовете бъдат на ваша страна. Защото утре – утре е поредният голям, голям, голяяям ден! А днес – днес просто помислете…

оригинално заглавие	The Hunger Games
автор	Suzanne Collins
издател	Scholastic
дата на публикуване	14 Септември 2008
бг издател	Екслибрис
поредица	The Hunger Games
пореден номер	1
сходни книги	Грозните / The Uglies – Скот Уестърфелд Подборът / Matched – Али Конди