Конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга

Рядко ви пиша напоследък нещо различно от мнения за книги. Обикновено го правя, когато нещо ме впечатли достатъчно, но най-вече, когато се възмущавам. Все се надявах след миналогодишните глупости на българските книгоиздатели, да няма за какво да простирам тук. Но явно няма да ми се получи.

Случайно разбрах за конкурс на издателство „Хермес“ за първа книга. Явно организиран за вече шести пореден път. Ето и линк към информацията за конкурса:

Шести национален литературен конкурс „Хермес“

Идеята е страхотна. Само дето, ако се зачетете малко по-внимателно, ще забележите, че сред единствените 2 условия в конкурса се мъдри възрастовото ограничение 30?!

И с този дребен факт, този конкурс влиза директно в класацията ми за най-тъпи издателски конкурси, заедно с „Малкото голямо четене“ и конкурса за идеалната двойка на „Кръгозор“.

Защото няма никаква смислена логика в такова ограничение. Нима за издателите начинаещите автори над 30 са „стари“? На каква база е 30? Защо не 25? Или 33? Или 47? Кой определя кога свършва младостта?

Разбирам да беше примерно само за ученици. Или само за студенти. Готова съм да приема разделение на различни категории, стига да са обосновани. Примерно конкурс само за жени автори, или само за мъже. Или само за лекари-гинеколози. Или пък за пенсионери?

Само дето за мен „млад автор“ означава начинаещ автор, а не автор до еди колко си години.

Да спомена и че теориите как „младите“ хора в България биха предпочели да четат книги от техни връстници ми се виждат пълни глупости. Повечето книги, издавани у нас не съдържат информация за възрастта на автора, още по-малко за възрастта, на която авторът реално написва творбата си. Голяма част от читателите ни (че и преводачи, редактори и издатели) дори не произнасят и изписват правилно имената на авторите, камо ли нещо друго.

За да бъде интересна една книга на „младежите“ е важна темата и таланта на автора, а не възрастта му. А като се замисля, дори и горните неща не са изискване, за да бъде една книга популярна и четена. На пазара има изключително слаби книги от некадърни автори. И се издават и се купуват…

Само за статистиката, по данни от интернет и мои скромни сметки, с това ограничение издателството би отхвърлило от конкурса си автори като Агата Кристи, Джоан Роулинг и Стефъни Майър. Е, съдба. Явно такава е съдбата на нашенските издателства…

Искрено се надявам някъде да има и по-далновидни издатели. И се надявам подобни възрастови дискриминации да не разочароват и спират „престарелите“ автори, които имат неблагоразумието да напишат книга след 30 години…